1. Въведение
В този казус споделяме причината зад депресията на Раул (не е истинското му име). Това се дължи на подозрителената му природа която е имал, защото страдал от параноично разстройство на личността или параноично (халюцинационно) разстройство. По-долу е разказа от него, за неговия позитивен живот, обрат, който се дължи на духовната практика.
2. Живот преди брака
Преди около десет години се срещах се с едно момиче, което по онова време чувствах че обичам много. Докато бяхме двойка, аз забелязах, че започнах да имам чувства на притежание и подозрителност към нея. Не си спомням да сам ги имал тези черти преди. Въпреки това, моята подозрителност към нея нарасна до такава степен, че непрекъснато щях да се съмнявам за нейният морален характер. Макар че тя да не ми даваше причина за това, умът ми беше измъчван с мисли за това, което тя би направила зад гърба ми. Някои от мислите включваха, “С кои мъже би могла тя да се среща?”, “Нещо провокативно ли е носила?”, “Дали тя има друга връзка зад гърба ми?”, “Била ли е верна на мен?” Тези негативни мисли ме бомбардираха непрекъснато и аз щях да си представям най-лошите сценарии, които след това щяха да ме безпокоят още повече. Тъй като живеехме в различни градове, физическото разстояние само направи нещата още по-лоши, тей като аз чувствах, че не мога да я проверявам. Чувствах се безпомощен за баража от негативни мисли, които поставиха под въпрос верността и моралния характер на партньора ми и не виждах никакъв начин да го преодолея.
В резултат на това, когато ще говорехме или ще се срещнехме постоянно бих я сондирал с въпроси за нейните дейности и местонахождение. Това доведе до чести спорове, които биха продължили доста време. Излишно е да казвам, че това ни източи двамата и аз изпаднах в състояние на депресия. Бях в капан на негативен вихър на подозрителност и притежателност, който ме накара да правя неща, за които не се гордея. Започнах да я шпионирам чрез писане на имейли от фалшиви имейл адреси, така че да разбера повече за истинската и същност, опитвах се да получа достъп до личните и имейли, и така нататък. Животът ми беше пълен с напрежение и ненужни мисли и аз прекарвах повечето от времето си в психически тормоз над моето безпомощно състояние. Това продължи много години, докато един ден се разделихме.
И все пак, дори и след нашата раздяла, животът ми не се подобри. Започнах да се съмнявам във всяко момиче което срещах; на моето работно място или на социално събиране, общо взето към всеки човек от противоположния пол. Загубих вяра в брака и мислех, че всяко момиче има фалшиви чувства. Подозрителения ми характер нарасна неимоверно и живота ми стана изключително нещастен.
3. В опит да намеря решение за преодоляване на негативните мисли и депресията ми
Знаех, че имам нужда от помощ, но не бях сигурен за това как да я получа. Не исках да посетя психиатър, тей като си мислех, че те просто ще се опитат да ме убедат, че не всички момичета са били лоши. (Обикновено се наблюдава, че хората с параноичен поглед върху живота рядко стигат до вниманието на клиницистите, тъй като не е в тяхната природа да потърсят помощ). Един ден, аз най-накрая се отворих на един мой близък приятел. Моят приятел беше изумен като аз излях сърцето ми за моето безнадеждно затруднение. Той каза, че такива мисли никога не са идвали при него. Той се опита да ми предостави няколко гледни точки, но никой от тях не проникнаха балона на подозрителност, в които се бях обвил, по отношение на връзката ми с противоположния пол. Аз продължих да навлизам в по-дълбоко състояние на депресия. Аз прибягвах до редовно гледане филми и пиене на алкохол от време на време, за да разсея мислите ми и да си дам малко почивка от лапите негативни мисли на подозрителност. Но отдихът винаги беше временен, тъй като продължаваше само за няколко часа в най-добрия случаи, и никакъв брой от интелектуални разсъждения не би помогнал да запазя негативните мисли в залива.
4. Проблем влошен преди и след брака
С течение на времето, се запознах с бъдещата ми съпруга. Въпреки, че аз наистина я обичах и тя не ми даваше причина да се съмнявам в нея, негативни мисли започнаха да изригат отново и да замъгляват нашата връзка. Станах изключително притежателен и подозрителен за нея също. Не можех да търпя излизането и от дома или говоренето и с някои човек. Мисълта, че не знаем къде се намира и какво прави тя за дори пет минути щеше да ме убие. Това стигна до там, че аз дори се съмнявах в нейните братовчеди от мъжки пол и постоянно я измъчвах всеки ден с много неудобни въпроси. Беше и писнало от измъчването в многоте случаи, че стигнахме до точка на рaздяла. Все пак ние най-накрая се оженихме, но проблемите не спиряха, дори и след брака. Беше ми писнало от моя живот и моите личностни дефекти на подозрителност и притежание. Поради тези ескалиращи проблеми и няколко други лични проблеми между нас, след брака, аз достигнах точката, където исках да се откажа от живота си.
5. Поява на депресия, причинена от личностни дефекти след започване на духовна практика
Бях на края с моята съобразителност за това как бих могъл да изляза от тази на пръв поглед безнадеждна ситуация. Затова реших да се обърна към Духовността. Започнах да чета Светите книги и да посещавам храмове. Прочетох за живота на Светците, за да придобия някоя перспектива в моята дилема. Един ден, имейл от един приятел ме запозна с уебсайта на Фондацията за Изследване на Духовната Наука. Прекарах много часове в четене на статиите в сайта и бях убеден, че духовната практика подобрява живота неразривно. Срещнах някои търсачи от SSRF и постепенно започнах да върша някаква духовна практика. Mоята духовна практика в тези дни се състоеше от правене третман със солена вода (техника за духовно изцеление), посещаването на сатсанг (духовна среща) и песнопеене “Шри Гурудев Дата” и “Ом Намо Багавате Васудевая”. След няколко месеца, аз също започнах да песнопея името на божеството на моето семейство.
Няколко месеца след започване на духовната практика на песнопеене на Името на Бог, аз започнах да чувствам повече в мир със себе си. Открих също, че личностните дефекти подозрителност и притежателност започнаха да намаляват. Воалът на депресия започна да се вдига и аз започнах да се чувствам по-ентусиазиран за живота като цяло. Извършвах духовна практика последователно в продължение на няколко години и травматичното чувството на подозрителност и притежателност към жена ми изглежда като далечен, лош сън. Животът ми сега е по-добър във всяко едно отношение. На моменти аз също чувствам блаженство докато върша служба на Абсолютната Истина (сатсева) и докато съм в компанията на другите търсачи (сатсанг).
Имам огромно чувство на благодарност към Бога за този положителен обрат в живота ми и за това че съм освободен от лапите на негативните мисли и депресия. Молитвата ми е, и другите хора, които преминават през подобни проблеми в живота си, бъдат потпомогнати от моя опит. Моето скромно мнение за тези, които искат по-добро качество на живот е: “Дай най-доброто си в духовната практика и Бог ще направи останалото.” По думите на Неговото Светейшество Др. Атавле, “Ако направим една стъпка към Бог, Той ще направи десет стъпки към нас”.
Коментар на SSRF
- Мъчението, което е преживял Раул е предимно психологическо по природа поради личностините дефекти, които той имал. Влиянието на негативните енергии е било минимално в увеличаване на проблема.
- Когато Раул започнал духовната практика, генерираната духовна енергия въздействала и обезсилила впечатленията на подозрителност и притежателност в съзнанието му. Духовната практика на песнопеене Името на Бог помогнала за намаляване на неговите личностни дефекти. Прочетете повече за този механизъм в туториала “Как работи песнопеенето?”