1. Въведение

Егото е най-голямата пречка в нашата духовна практика. Докато повечето от нас имат някаква представа за това, какво е его, много хора не знаят, че отделянето е един главен тип на его. Отделяне означава да имаме чувството, че ние сме дееца. Когато приемем извършване на действие отделени, това означава, че ние чувстваме, че извършваме едно действие, вместо да осъзнаваме, че Бог извършва всичко и да предадем нашите действия на Бога. С други думи, когато мислим , че можем да работим сами. Например, ние чувстваме че притежаваме къща, че притежаваме кола, че ние работим, за да изкарваме прехраната си и т.н.

2. Как се развива отделянето?

Отделянето действително е възникнало поради настоящата универсална тенденция да се търси щастие и да се избягва нещастието. В предишните епохи, когато хората са били духовно по-чисти, те са имали ниско отделяне и са били в състояние на предаване на Бог, където са чувствали, че Бог прави всичко. С течение на времето, хората започнали да губят тяхното естествено състояние на общение с Бога и те започнали да търсят щастие и да избягват нещастието с помощта на тяхното умишлено действие. В резултат на това хората започнали да чувстват, че те правят нещо или някое действие, и бавно финото чувство на отделянето се е развило.

С развиване на отделянето, ние сме започнали да разчитаме повече на себе си, отколкото на Бога. Бог ни дава точно това, което ни е необходимо, ако се предадем на Него. От друга страна, разчитането на себе си води до грешки. Откакто сме започнали да разчитаме на себе си, ние сме започнали да правим грешки, които са създали и подсилили неправилни впечатления в ума ни. Това в крайна сметка доведе до развитието на личностни дефекти, като нетърпение, страх, тревожност, бързане, грубост, прекомерно мислене, негативно мислене, перфекционизъм и т.н. Умът изразходва огромна енергия в опита си да намери решение в ситуации извън капацитета си и в поддържането на множество мисли, така способността ни е намаляла и ние сме започнали да се подлагаме на ситуации със стрес. Това е довело до сегашното състояние на света днес, където повечето хора приемат отделянето на техните действия върху себе си и нивото на нещастие непрекъснато се е увеличавало.

3. Защо бихме искали да предадем чувството на отделеност на Бога?

Тъй като сега ни изглежда естествено приемането на действията за наши, може да бъде неясно, защо бихме искали да ги предадем. Един интересен момент е, че чувството на не-отделеност е от съществено значение за успеха на всяка дейност. За някоя дейност да се извърши правилно, трябва да има спокойствие и отдаденост. За да се разбере тази точка по-добре, нека вземем примера на един музикант, който свири на цигулка, гимнастик и обществен говорител. Нито един от тези хора не могат да изпълняват своите дейности правилно, ако имат отделеност и стрес. Ако има стрес, цигулара няма да свири добре, гимнастика ще падне по време на скока и публичния говорител ще направи грешки в речта.

Всички изключително успешни музиканти, спортисти и обществени говорители се държат спокойно. В известен смисъл те са предали контрола на тяхната дейност и частично се сливат с него, така че дейността се провежда автоматично от вътрешността им. Ето защо те са в състояние да изпълняват някои от техните актове безпроблемно.

Както търсача напредва духовно, той започва да се идентифицира все повече и повече с принципа на Бог вътре и по-малко и по-малко с 5те сетива, ума и интелекта. Подобно на музиканта, гимнастика и публичния говорител, търсачите изпълняват актовете си спокойно, и техните действия стават плодотворни и без усилие. В трудни ситуации, търсача не се тревожи, а вместо това има вяра в Бог и е безгрижен. Тайната зад това се крие в предаването, което води до ниска отделеност.

От светска и духовна гледна точка, намаляването и преодоляването на отделеността е от полза, защото и двете, и светските и духовните усилия се случват по най-добрия начин, когато отделеноста е ниска. Това означава, че ние можем да постигнем целите си – било светски или духовно по-лесно, когато има ниска отделеност.

4. Как да я препознаем и преодолеем отделеността (чувството, че аз нещо работя)?

Отделеността се преживява, когато човек преживява психологическо щастие или нещастие. Мисли като “Аз правя това добре”, “Другите ще бъдат впечатлени от мен”, “Аз трябва да съм способен, тъй като аз извършвам тази дейност добре” и т.н. всички произтичащи от отделеността. Чувстваме щастие, когато мислим по този начин, но това действително се случва, благодарение на нашата поета отделеност. Ако погледнем в себе си, когато изпитваме щастие, много пъти ние ще открим наличието на тези фини мисли.

В същото време, ние също изпитваме нещастие поради отделеността. Мисли като “Другите трябва да ме разберат”, “Не мога да се справя с това положение”, “Аз заслужавам по-добре” и т.н. възникнат от отделеността.

С други думи, можем да установим, че ние приемаме отделеноста (че ние нещо правим) за нашите действия, когато преживяваме щастие или нещастие, в резултат на нашите действия.

Тогава въпросът е как можем да преодолеем тази отделеност? Всъщност, повечето от нас не знаят как да извършват действия без отделеност защото ние см извършвали действия с отделеност много раждания. Дори мисълта, че “аз ще преодолея отделеността” възниква поради отделеност! Въпреки това, има няколко стъпки, които търсача може да предприеме, за да преодолее отделеността, както следва:

1. Отделеността може да се преодолее чрез предаване на Бога. Можем да започнем с предаването на малки задачи, като се молим на Бог да ни научи как да ги изпълняваме. Например, можем да помолим Бог да ни научи как да почистим стаята ни или как да използваме компютъра, така че, да се случи нашата духовна практика . Отделеността е насадена дори и в малки задачи, и като потърсим Божията помощ за тези задачи, търсача научава да се предаава. По-късно, търсача е в състояние да се предава за по-сложни задачи, като за писането на доклад или провеждане на сатсанг.
2. Отделеността може да се преодолее чрез предаване на щастието и нещастието на Бога. По-лесно е да се предаде нещастието от щастието, тей като умът е привързан към изпитване щастие. Търсача може да се научи да предава нещастие, като приеме трудните ситуации, пред които е изправен и като потърси и приеме Божията помощ за тях. Търсача може да помоли Бог да го научи как да извършва духовна практика в ситуацията, а след това след като трудността е решена, търсача може да изрази благодарност  към Бога за помагането в ситуацията. Например, да кажем, че търсача е загубил работата си. Той може да се справи със ситуацията положително, като се помоли на Бога да го научи как да извършва духовна практика чрез положението и след това се предаде на Бога – независимо от това дали той получава работа или не. Когато търсача се предава по този начин, Бог се грижи за търсача и му дава това, което е необходимо, така че да се случи неговата духовна практика. Чрез изправяне пред затруднения по такъв начин ние ставаме безгрижни и ситуациите се решават по-лесно. Вярата също се увеличава, когато ни е показано, че ситуацията може да се реши с подкрепата и предаването на Бога.
3. В крайна сметка, един търсач трябва да научи да предава щастието и нещастието, за да преодолее отделеността. Тъй като това не е лесно да се направи, това се случи на по-късен етап в духовната практика. Както търсача прогресира духовно, той изпитват повече духовна емоция (бхав) и Блаженство (Ананд). Както това се случва, търсача започва да осъзнава, че тези преживявания предоставят много по-трайно удовлетворение от психологическото щастие. Търсача прави усилия за увеличаване на духовна практика, така че неговата духовна емоция и количеството на Блаженство, което той чувства се увеличава, и привързаността към щастието намалява автоматично. Търсача също може да създава впечатление в неговия ум непрекъснато, че целта в духовната практика е преживяване на духовна емоция и блаженство, а не преживяване на щастие. Това прави по-лесно ума да преодолее навика да търси щастие.

В допълнение към по-горе, може да се положат усилия за повишаване на всички аспекти на духовната практика, включително песнопеенето, присъстването на сатсанг, оказване сатсева. Чрез увеличаване на духовната практика, човек започва да се изпитва Бог отвътре, и с това става по-естествено да се предадае отделеността на Бога.

5. За предаването на Бога

За да обобщим, отделеността е състояние, което ни кара да се чувстваме ние сме на дееца, не Бог. Поради отделеността, ние се ставаме в капан в изпитваме цикъла на щастие и нещастие и с това сме затруднени да чувстваме Блаженство и Бога в нас. В резултат това, личностни дефекти и его се развиват. Като прави усилия за преодоляване на отделеността, ние сме в състояние да напредваме към целта ни в духовната практика, която е осъзнаване на Бог.

По-долу е едно преживяване на един търсач от Сърбия, Европа (Деян Глешчич) за насърчаване на търсачите да положат усилия за намаляване на отделеността:

“Чувствах стрес, поради някои ситуации в живота и работата. Когато седнах за духовно изцеление, аз неочаквано избухнах в сълзи. В този момент започнах да преживявам, че Бог е контролира тялото, давайки енергия на ума и контролира мислите и интелекта. Чувствах се дори дишането се извършва от Бог и че нищо, което се случва, е в резултат на усилията ми; Бях просто наблюдател. Всичко бе направено от Бог и аз просто се потапях в мисленето за Него. Разбрах, че ситуациите, пред които бях изправен, са настъпили за да ме доведат до тази точка на пречупване, за да мога да се науча да се предавам на Бога и да разчита само на Него. Усещането беше неописуемо, а аз се чувствах много блажен, спокоен и свободен. Мислех, че трябва да е толкова невероятно да бъде в това състояние непрекъснато, веднъж като човек достигне по-високи нива на Святостта. “

Ние се молим на Бога, че чрез четене на тази статия, търсачите от цял свят бъдат вдъхновени да преодолеят отделеността, така че те могат да изпитат Бог от вътре.