Блаженство
Блаженството е превъзходно състояние, което надвишава и отива отвъд щастието. Щастието, към което ние обикновено се отнасяме е по един или друг начн свързано с външния свят.Блаженството, отдруга страна, е свързано с изпитване надушата и не е свързано с външни стимули.
В живота ние откриваме, чекаквото и да ни прави щастливи има потенциала да ни направи нещастни.За да разберем това по-нататък, ние трябва да се проучим медиите, чрез които можем да изпитаме щастие.
Те са:
- Петте сетива: Това са удоволствия, придобити чрез опита на допир, вкус, слух, обоняние или зрение.
Пример: Един човек, който обича сладолед копнее да отидете до маркета за сладолед. Първият сладолед винаги има най-добр вкус. Тъй като той продължава да има косумира все повече и повече, удоволствието, което той придобива от първия започва да намалява, докато той не започне физически да се чувства неудобно от 7-мия или 8-мия. По този начин удоволствието, придобито чрез сладоледа не може да бъде поддържано в продължение на период от време. Ние можем да свързем това с всеки обект, който пожелаем в живота – след нашето върховно щастие от обекта, то започва да отслабва.
- Умът:Умът е онази част от нашите мисли, която е свързана с емоциите. (нашите емоции и мисли са преплетени едни с други – нещастни мисли водят до нещастни чувства и обратно). Удоволствието, придобито чрез ума е много по-добро от това, придобито чрез петте сетива.
Пример: Кое би било най-приятно чувство, което бихме могли да имаме? Вероятно това би било влюбването. Да вземем примера на двама души, които се влюбват и не могат да представят живота си един без друг. След като връзката им се развива в брак, ние откриваме, че пикът на щастието им не може да бъде поддържано. Всеки партньор започва да вижда другия в различна светлина, и с времето осъзнават, че никой не може да ги повреди или да ги направи по-ядосани, отколкото съпруга, който също им дава толкова много радост!
- Интелектът: Това е нашето вземане на решения и способността за разсъждения. Това ни позволява да изпитаме различен вид удоволствие, което е качествено и количествено по-добро от щастието, придобито чрез ума.
Пример: Пример: Нека да вземем за пример един учен, който е потопен в научните изследвания. Да речем, че един ден той решава загадка, която от векове мъчи човечествоточе – разбира се, той е въодушевен. Но какво се случва с възторга след известно време, когато аплодисментите утихват? Сега той вече не е на високо – в действителност той е неспокоен, защото трябва да се заеме с работата си и да открие нещо ново. Или още по-лошо, той може да изпадне в отчаяние, когато той открива, че това голямо откритие (напр: енергийната формула E = МС2) е била използван за унищожаване на човечеството по пътя на атомната бомба.
Тази диаграма показва как щастието, което ние възприемаме през всяка от медиите (т.e.сетивата 5, ума и интелекта) постепенно получава не само качествено подобрение, но и трае по-дълго време
Въпреки това, когато преживяваме Блаженство от душата, това е най-превъзходното качество на щастие и продължава за неопределено време. Блаженството не може да бъде устно описано и трябва да се преживее.
За да посочим ограничението, което имаме от думите, нека да вземем за пример сладостта на захарта. Можем ли по някакъв начин вербално да обясним сладостта на захарта на някой, който не разполага с език? Не! Не намираме думи, които могат да ни дадат действителния опит на вкуса на захарта. Точно както с Блаженството, сладостта трябва да бъде опитана, за да бъде разбрана. Духовната практика е единственото средство, чрез което може да се изпита Блаженство.