1. Въведение в значението на самоосъзнаването

В нашата първа секция от тази поредица от статии обсъдихме важна основна информация за това, което съставлява характера на даден човек и защо личностните дефекти е най-вероятно да намалят нечии капацитет за растеж и развитие като човешки същества. Личностните дефекти са една от основните причини, поради които ние сме нещастни. Ако поради нечия съдба, човек трябва да изпита болка, тогава личностните дефекти са една от основните среди, чрез които можем да изпитаме това нещастие. Още по-важно за тези, които наистина търсят духовен растеж, личностните дефекти могат сериозно да ограничат техния капацитет да растат, независимо от това кой духовен път следват. Веднъж след като едно лице изпита добро психично здраве и стабилност (т.е. с по-малко дефекти на личността) е по-лесно за него или нея да осъществи бърз духовен напредък и да постигне идеална личност чрез практикуване на Духовност.

2. Какво е самоосъзнаване?

Всеки, който е посветен на самоусъвършенстване, личностно развитие, или на по-висока цел за духовен растеж, се нуждае от активен стремеж да разбере себе си. Това е така, защото само когато човек разбира какво му липсва, той или тя може да съсредоточи усилията си върху, което трябва да се подобри.

Определяне на самоосъзнаването:

1. Самоосъзнаването е капацитетът, който човек има да се вглъбява в себе си и
2. То включва придобиване на разбиране и вникване в нечии предимства, качества, слабости, дефекти, идеи, мисли, убеждения, идеали, отговори, реакции, отношение, емоции и мотивация.
3. Интроспекцията също така включва оценка на това как един човек се възприема от другите и
4. Как други са засегнати на базата на нечие поведение, реакции и действия.

Психолозите често разделят самоосъзнаването на два различни вида, публично и лично.

1. Публично самоосъзнаване: Този вид се появява, когато хора са наясно с това как те изглеждат пред другите хора. Публичното самоосъзнаване често се появява в ситуации, когато хората са в центъра на вниманието, като например, когато дават презентация или когато говорят с група приятели. Този тип самоосъзнаване често принуждава хората да се придържат към социалните норми. Когато ние сме наясно, че сме наблюдавани и оценявани, често се опитваме да се държим по начини, които са социално приемливи и желателни. С една дума, ние показваме най-доброто ни поведение, което може да не бъде отражение на нашата истинска личност. Публичното самоосъзнаване може да доведе до “тревожна оценка”, при която хората стават проблемни, тревожни, или се притесняват за това как те се възприемат от другите.
2. Лично самоосъзнаване: Този вид се случва, когато хората осъзнават някои аспекти от себе си, но само в личен план. Например виждане на лицето си в огледалото е вид лично самоосъзнаване. Усещането в стомаха, когато сте забравили да учите за важен тест или усещането, когато сърцето трепти, когато видите някой, който много ви привлича, също са добри примери за лично самоосъзнаване. Близки членове на семейството и приятелите са осведомени с някои аспекти нашието лично “аз”, защото пред тях ние спускаме щита. Следователно, те стават безценни помощници в оценката на самите нас.

 Както практикуваме да ставаме все по-наясно със себе си и начина, по който сме възприемани от другите, ние научаваме много повече нюанси на нашите характеристики на ниво на една минута. Следователно ние сме в по-добра позиция да преодолеем нашите личностни дефекти и да разберем къде са нашите сили. В следващите параграфи, ще разгледаме някои от начините, как човек може да се увеличи самоосъзнаването.

3. Как да се увеличим самоосъзнаването – Чрез наблюдение на себе си

За да разберем нашата личност, ние трябва да разберем естеството на нашия ум. Умът е съставен от две части – съзнание и подсъзнание. Подсъзнанието е огромно и не е лесно впечатленията, които са заровени дълбоко вътре, да се открият и анализират. Въпреки това, често през деня ума избухва и реагира на някои събития и ситуации негативно. В резултат на това човек чувства известна доза безпокойство и емоции като несигурност, страх или гняв. Повечето от нас минават неохотно през нашето ежедневие, без да отделяме време за пауза и самоанализ, за това защо преживяхме тази емоция на първо място. В действителност, през такива ситуации в ежедневния живот, в съзнанието на човек, чрез негативно реагиране на ситуации и събития, се отваря прозорец и дава на лицето вникване в неговата природа. Ако човек е буден и обективен във възприятието му, той може да следва пътя през прозореца, който умът му отваря. В резултат на това, през този процес човек започва да получава по-голямо самоосъзнаване за това как умът му работи и как реагира на различни стимули. Това е известно като метапознание, което означава да се има осведоменост и разбиране на собствените си мисловни процеси. Този особен вид на самостоятелно развитие се отнася до осъзнаването на собственото тяло и психическо състояние на съществуване, включително мисли, действия, идеи, чувства и взаимоотношения с останалите. Поради това е първата стъпка за преодоляване на негативни емоции и реакции.

Човек обикновено реагира негативно на ситуации и събития, поради впечатленията от личностните дефекти в подсъзнанието.

Да вземем един пример, Анет се чувства неспокойно, когато шефът й похвали колегата си. Тя продължава да мисли за инцидента през целия ден, което само увеличава безпокойство й. Тя се натоварва с негативната мисъл, че “Без значение колко силно се опитвам, аз никога не съм забелязана.” На кратко деня на Анет не върви добре. След добър нощен сън, тя забрави за случилото се и продължава с живота си. Алтернативно, ако Анет бе запозната с чувството на безпокойство и интроспектираше (анализираше), защо се чувстваше така, тя би могла да придобие поглед в съзнанието си и да разбире, кой неин личностен дефект се е проявил, с цел да предизвика безпокойство. Съответно, в бъдеще тя би могла да бъде в състояние да бъде по ориентирана към решението, за да избегне безпокойството, причинено от подобни инциденти и да придобие стабилност.

Както Анет става все по-бдителна за самоанализа на нейните чувства и емоции в такива ситуации, ще има по-нататъшни етапи в ставането на все по-самоосъзнаваща се. Например,

• Колко дълго продължава безпокойството, преди тя да стане наясно с това?
• След това ще бъде ли в състояние да сложи край на това и да контролира чувството на безпокойство?
• Дали тя се опитва да върви по-дълбоко и да научи повеле за себе си и за своите личностни дефекти?
• Къде другаде този вид безпокойство се случва? Кой друг бива включен при това?

4. Как да увеличим самоосъзнаването – Някой ни предоставя обратна информация или казва наша грешка

“Раул, намали малко тая музика”, извика бащата на Раул. “Няма мир нито за миг в тази къща, като постоянно пускаш такава силна музика.” Раул изруга под носа  и мрачно намали силата на музиката.

Никога не е лесно да се вземе негативна обратна връзка от другите за нашите действия или нашия живот. В такива моменти, мисли като: “Защо те не могат да  ме разбират”, “Аз не съм такъв” и “Аз не искам да чувам за това” често ще се появяват в нашия ум.

Да предположим, че Раул спрял за момент и погледнал на ситуацията обективно; той вероятно би научил едно или две неща за това как другите го възприемат. Когато другите хора ни дават някаква обратна връзка обаче, колкото и строга да бъде, тя ни дава представа за това как ние се възприемани от другите. Ако някой изпитва болка в резултат на нашите действия, тя е най-вече заради някакъв личностен дефект в нас, който причинява нашите действия, за да повлияе на другите неблагоприятно.

 5. Как да се увеличим самоосъзнаването – Наблюдавайки грешка на някой друг, а след това самоанализ

Джереми и Рут спорят за домакинската работа. Рут настоява, че Джереми не води достатъчно грижи за дома, докато Джереми продължава да дава неубедителни извинения за това, защо той не е бил в състояние да извърши домакинската работа навреме. Когато приятелят им Марк чу спора им, той разбра, че той е същият като Джереми. Сега като трето лице и емоционално необвързан, Марк е в състояние  обективно да види, че неубедителните извинения на Джереми бяха детински и нелогични, и дразнеха съпругата му Рут. Виждайки въздействието на това, Марк направи психическа решителност да преодолее собствената си мързел и да помогне на жена си у дома, без да прави никакви оправдания.

Това е пример за това как, когато човек наблюдава ситуацията, която включва други хора, придобива по-голямо разбиране на себе си. Тей като човек емоционално не е включен в ситуацията, той е по-обективен и по този начин възможността да научи е по голяма.

6. Нашите сънища също могат да ни кажат много за нас самите

Понякога, по-силни впечатления в нашето подсъзнание излизат на повърхността в сънищата ни до такава степен, че ние сме в състояние да си спомни съня и дори да научим за нашия ум.

Един търсач имал сън, в който тя изпитвалаа страх, преди да излезе на сцената, за да изнесе лекция. Тя се събудила в пот и не била в състояние да заспи отново за повече от час. Такива видове сънища са ценни за самоанализ, тъй като биха могли да хвърлят малко повече светлина върху по-дълбоките проблеми в нашето подсъзнание.

7. Обобщение

• Ставайки самоосъзнаващ е първата стъпка в преодоляването на личностните дефекти.
• Самоосъзнаването може да бъде постигнато чрез наблюдаване на собствените грешки, питане другите за обратна връзка, при наблюдаване на другите грешки обективно и чрез сънищата.
• Всеки път, когато човек става емоционално нестабилен, нервен или разстроен, трябва да бъде осведомен за това, тей като по-дълбоката интроспекция обикновено дава представа за някои личностен дефект, който е бил задействан.
• Ние трябва да бъдем отворени за изучаване на себе си и имаме смелостта да взимаме обратна връзка от другите. С това, ние обективно можем да анализираме грешките си и да намираме практически решения за променя към по-добро.