1. Какво е благодарността?
Бог е нашият Създател и ни е дал всичко в живота, включително и самия живот. Всяка сутрин се събуждаме, за да живеем още един ден благодарение на Неговата благодат. Този живот на Земята е ценен, тъй като е единственото място, където може да извършваме духовна практика за постигане на крайната цел на живота. Когато някой прави нещо за нас, чувстваме благодарност. Въпреки това повечето от нас не са свикнали да изразяват благодарност към Бог за всички неща, които Той ни е дал. Изразявайки благодарност към Бога за всички различни неща, които прави за нас, се нарича благодарност в духовната практика. Възможността да се живее в това чувство на благодарност е важна и неразделна част от духовното пътуване на тьрсача.
Реалността е, че повечето хора приемат Бога като своя Създател, но не чувстват необходимост да изразят благодарност към Бога. Това е важно, защото те мислят, че всички неща, които им се случват в живота или поне повечето от светските неща в живота – добри или лоши, се случват по собствено желание. Само след големи необичайни промени, след интензивни молитви като чудотворен лек за болен от някаква неизлечима болест, хората изразяват благодарност към Бога. Въпреки това, дори и тогава паметта за оказаната Божия помощ е краткотрайна. Времето минава и човек се връща към старите си навици, докато не се появи следващият голям проблем, когато отново започва да се моли за Божествена намеса.
В по-ниските етапи на нашето духовно развитие средно 65% от събитията се случват заради съдбата, а 35% като резултат от нашата воля (средно – за днешно време). Като се развиваме духовно, ние започваме да чувстваме Божието присъствие в живота си. Когато преживяваме Неговото присъствие в живота ни, ние преживяваме Неговата благодат и, че всичко което се случва в живота ни се случва по Желанието му. Това е само след 60% духовно ниво, когато човек започва наистина да оценява и осъзнава този факт. Заедно с опита идва и благодарността в истинския духовен смисъл на думата.
Тьрсачът и истинският ученик на Духовната наука развива съзнанието, че трябва да се учи от всяка ситуация, добра или лоша. От различните ситуации и въпроси в живота той започва да научава как може да разбере своите недостатъци и качества. По този начин той се учи къде трябва да работи, за да промени своите дефекти и да е наясно със своите качества. От всички ситуации в живота, той получава представа как да подобри себе си, не само като обогатяване на сегашния си набор от качества, но и как да замени личностни дефекти с нови качества. Човек разбира, че Бог му помага през всички ситуации, добри и лоши, да се развие неговото тьрсене. И така той започва да чувства благодарност към Бога във всички ситуации, добри или лоши, като усеща и Божията ръка в живота, която го запознава със ситуациите и му позволява да разбере духовните уроци и учения.
В повечето случаи тази благодарност е насочена към духовния водач или Гуру. Моля, вижте статията за това кой е Гуру и как той ръководи търсача.
За да расте духовно, тьрсачът трябва да се издигне над своите положителни и отрицателни емоции, от които досега е бил е повлияван. По този начин се развива духовна емоция (бхав), която представлява чувство за Божието присъствие навсякъде. Благодарността помага да се засили духовната емоция (бхав).
2. Повърхностна благодарност и духовно чувство на благодарност
Благодарността изразена само с думи е повърхностна благодарност. В началните етапи на духовната практика, човек трябва да прави усилие дори да мисли за думите, за да изрази благодарност към Бога. Все пак в името на нашия духовен напредък е важно да се опитаме да развием навика да изразим благодарността дълбоко в себе си.
Благодарността идва от сърцето, когато можем много ясно да видим Божественото влияние в нашия живот. Това може да бъде в случай, когато някой, когото обичаме бъде чудодейно излекуван, въпреки че лекарите са останали без надежда. Или при проблем, който сме имали дълго време изведнъж е улеснен след интензивна молитва. В почти всички други случаи ние изразяваме благодарност за различни неща в живота и за самия наш живот на повърхностно, или интелектуално ниво.
Когато се потопяме все повече и повече в духовната практика ние откриваме изцяло нов свят, скрит досега от нас. Ние получаваме духовни преживявания и тези духовни преживявания са Божия начин да говори с нас. Съществуват безброй малки приятни съвпадения в живота ни, когато ние бавно, но сигурно чувстваме раката на Бог в живота ни. Благодарността започва да се изгражда дори и за по-дребни събития и постоянната божествена помощ и подкрепа, която получаваме в нашата духовна практика. Когато чувстваме благодарност и изразяваме благодарност многократно по време на деня, човек постепенно развива духовно чувство на благодарност. Тук , както вече е обяснено в статията, има непрекъснато разбиране преди, по време и след събитията, че “всичко се случва по Божията воля, Той прави всичко”. Тогава благодарността на тьрсача е постоянна и автоматично изразява искрените мисли. На този етап, благодарността е налице и показана в всяко действие, движение или мисъл.
Този по-висок етап на развитие започва, когато егото е намаляло и когато тьрсачът достигне това състояние, егото остава ниско.
Всъщност, духовната емоция на благодарността се активира с милостта на Гуру и следователно остава непроменена.
3. Какво е значението на благодарността?
Тьрсачът първо започва да се старае да изрази благодарност. След известно време на редовно изразяване на благодарност и чрез духовно израстване, той развива духовната емоция на благодарността. Веднъж достигнал това състояние, тъй като той непрестанно осъзнава, че ” Бог е Творец , аз съм никой “, неговото фино его намалява. Той започва да оценява своите ограничения и липса на капацитет. Следователно във всяка трудна ситуация той смирено се предава пред Бога и едва след това предприема всяко действие. Това се нарича “предаване на Бог”. Когато той започва да се предава на Бога не само в трудни ситуации, но дори и в малки дребни ситуации в ежедневния живот, неговата духовна емоция на предаване нараства. Бог незабавно изпълнява молитвите направени с духовна емоция като “Господи, моля те грижи се за моя духовен растеж, моля да ми кажеш каква да бъде следващата ми стъпка, само Tи води ме”. Тьрсачът, който чувства духовна емоция на благодарност и предаване, винаги е близо до Бога. Бог дава всичко, което е необходимо, те. духовни преживявания, водачество и знания на такъв тьрсач, дори и ако той не го тьрси.