Инструмент за самоанализ – ПДР диаграмата (Част 2)

1. Въведение в самоанализа на кореновия дефект

В тази глава (последвалата от последната глава) продължаваме да обясняваме как да попълним инструмента за самоанализ, който е ПДР диаграмата. В последната глава се фокусирахме върху разбирането на интензивността и въздействието на грешка. В тази глава обясняваме как да анализираме коренната причина за неправилно действие или реакция.

2. Бърз и лесен метод за самоанализ

Следващият път, когато разберете, че сте направили грешка или някой друг ви посочи някоя от грешките си – това предоставя добра възможност за интроспекция и анализ на себе си за повишена самоосъзнатост. Грешката може да бъде голяма или малка. И в двата случая, това дава възможност за по-добро разбиране на ума. Анализът ще бъде фокусиран върху: „Кой дефект на личността ми причини такава грешка?“

За да се стигне до основния дефект на личността, отговорен за грешка, човек трябва да продължи да анализира, като задава на себе си въпроси, защо сме направили това неправилно действие или защо сме имали тази неправилна реакция. След това трябва да документирате анализа си в колони G, H, I & J в инструмента за самоанализ, който е ПДР диаграмата. По-долу е дадена примерна снимка на диаграма за самоанализ за документиране на грешките, които човек е направил.

2.1 Личностен дефект ли беше или един от аспектите на егото се прояви? (Колона G)

В колона G сме предоставили две опции за категоризиране на грешката, т.е. поради егото или просто дефект на личността. Въз основа на това, което избираме в падащото меню в колона G, в колони H, I и J, ще ви бъде представен списък на проявления на его или дефекти на личността, от които да избирате.

И така, как да решим дали е възникнала грешка поради дефект на личността или е резултат от проявата на егото?

Всъщност всички ПД възникват от егото. Егото е нещо, което е по-вкоренено, докато ПД са по-повърхностни прояви на егото. Така че за да решите дали е възникнала грешка поради ПД или от егото, запитайте се колко е вграден дефектът. Ако е нормален случай на дефект, който се проявява, тогава изберете ПД, но ако това е силна черта на личността, тогава изберете егото. Вижте работния лист, в който са изброени различни дефекти на личността и его-точки като ръководство, за да ви помогне да разберете как можете да класифицирате грешката.

Следващата стъпка е попълването на колона H, I и J след разбиране/ анализ какви са дефектите на личността или его точките, допринесли за грешката.

В раздели от 2.2 до 2.6, дадени по-долу, обясняваме как да влезем в този анализ подробно, за да попълним правилно таблицата.

2.2 Практически пример за самоанализ 1 – Неправилно действие / бездействие

Нека да кажем, че сте разбрали, че е възникнала следната грешка – „Не измих чашата след като пих кафе“.

Така че това е неправилно действие. За да улесните процеса на самоанализ около това неправилно действие, ще трябва да се запитате: „Защо не измих чашата с кафе?“

По-долу са някои възможни отговори, които може да получите. Анализът на кореновия дефект ще зависи от това, коя е била преобладаващата мисъл (според вас) зад бездействието да не измиете чашата с кафе. В следващата таблица илюстрираме как може да се извърши анализът.

Мисли зад грешката	Възможен коренен дефект на личността
Не измих чашата с кафе, защото чувствах, че е под достойнството ми. Времето ми трябва да се използва за извършване на нещо много по-важно като работа с компютър, докато съпругата ми може да върши всички тези ежедневни задължения.	Гордост
Имах всички намерения за измиване на халбата с кафе, но просто бях прекалено зает с много неща, които да се свършат, а после по-късно не го направих.	Липса на планиране и организация или неорганизираност
Не ми беше приятно да го правя сега, мислех, че ще го направя по-късно. Просто исках да легна на дивана си и да се отпусна.	мързел
Вече съм направил толкова много неща и членовете на моето семейство трябва да ми помогнат с измиването на чашата с кафе	Очаквания

Както можете да видите в зависимост от мисълта зад не измиването на чашата кафе, ще трябва да попълните личностен дефект, свързан с мисълта в колона H, I и J.

2.3 Практически пример за самоанализ 2 – Неправилна реакция

В този раздел ще разгледаме анализа на неправилна реакция.

Джоана стана наясно с реакцията, която имаше. Ядосах се на моя мениджър, когато той похвали моята колежка (Тина) вместо мен

За да започне процеса на самоанализ, Джоана трябва да зададе следния въпрос: „Защо се ядосах, когато мениджърът ми похвали Тина?“

В зависимост от това каква е била мисълта, която предизвиква гнева, Джоана ще може сама да прецени кой дефект на личността е бил причината за реакцията в нея.

Мисли зад реакцията на гнева	Възможен коренен дефект на личността
Мениджърът ми винаги хвали Тина и никога не оценява усилията ми. Никога няма да ме забележат, колкото и да се старая.	Ревност
В последната ми работа също никой не ме похвали. Дори у дома никой наистина не оценява моите усилия. Не съм достатъчно добра?	Несигурност
Мениджърът ми е предубеден. Аз свърших по-добра работа от Тина.	Предразсъдък
Ще покажа защото не мисля, че Тина е толкова добра.	Гняв и отмъстителност

2.4 Практически пример за самоанализ 2 – Неправилно действие (пробиване по-дълбоко)

В някои случаи може да се наложи да зададете повече въпроси на себе си, за да копаете по-дълбоко, за да стигнете до корена на кой дефект на личността е причинил неправилното действие или реакция. Нека разгледаме един пример:

Инцидент: Шегувах се прекомерно, когато се срещнах с моите училищни приятели след много години на класно събрание. Някои от тях коментираха негативно моята прекомерна шега.

(Хуморът сам по себе си не е лош – обаче с прекомерното шегуване, може да станете досадни за другите. Затова прекомерното шегуване може да бъде грешка сама по себе си, но ако човек трябва да анализира по-нататък, може да разкрие нещо по-дълбоко в себе си. Следователно човек трябва да зададете въпроса „защо“ няколко пъти, докато анализира различните причини, които биха могли да причинят грешка.)

2.5 Попълване на диаграмата

Важно е да се отбележи, че може да почувстваме, че има комбинация от дефекти на личността, допринесли за грешка. Поради тази причина ние предоставихме 3 колони (H, I и J), за да изброим тези дефекти/ прояви на его. В колона H ще трябва да изброим първичния дефект, докато в колона I и J можем да изброим вторичните дефекти/прояви на его.

Например, в грешката – „Чувствах се мързелив да мия чиниите след вечеря“. Основният идентифициран дефект на личността може да бъде „мързел“, докато вторичен дефект на личността, допринасящ за причината за грешката, може да се дължи на „отлагане“. Съответно, след избирането на ПД в колона G, за тази конкретна грешка човек би попълнил Дефект 1 (колона Н) като „Мързелив“ и Дефект 2 (колона I) като „Отлагане“. Ако човек не може да мисли за други допринасящи дефекти на личността, може да остави Дефект 3 (колона J) празен. Моля, обърнете внимание, че е задължително и важно човек да попълва поне един дефект за всяка грешка.