1. Въведение

Всекидневно, семействата и техните лекари по целия свят трябва да донесат болезнено решение или съзнателно да позволят любим човек умре, за облекчаване на страданията му. Това обикновено се нарича евтаназия. Законите по отношение на евтаназията варират от държава до държава.

Получена от гръцка дума, която буквално означава “добра смърт”, евтаназията се предлага в различни форми и долу са някои от техните определения:

• Доброволна евтаназия: Това се отнася на действията, предприети от страна на лекаря и пациента, които са съгласни (с информирано съгласие), да сложат край на живота на пациента. Това е само в случай на пациент, който страда oт непоносими болки и упорито иска от лекаря да го направи. (Ref: Medterms.com)
• Не-доброволна евтаназия: Това е когато лицето не е в състояние да поиска евтаназия (можеби е в  безсъзнание или по друг начин не може да комуникира), или да направи смислен избор между живота и смъртта. В този случай, подходящ човек взема решение от името на умиращия човек, може би, в съответствие с техните условия на живот, или по-рано изразени желания. Ситуации, в който лицето не може да се вземе решение или не може да изрази съзнателно желанието си, включва случаите, когато:
  • Лицето е в кома.
  • Лицето е твърде младо (например, много младо бебе).
  • Лицето е изкуфяло.
  • Лицето е умствено изостанало до много тежка степен.
  • Лицето е със силно увреден мозък.
  • Лицето е психически неуравновесено по такъв начин, че то трябва да бъде защитено от себе си (Ref: About.com).
• Активна Евтаназия: Умишлено причиняване на смърт на едно лице чрез извършване на действие, като даване на смъртоносна инжекция.
• Пасивна Евтаназия: Умишлено причиняване на смърт чрез не предоставяне на необходимата и обща/обикновена (нормална и обичайна) грижа или храна и вода.

Евтаназията продължава да бъде тема на спорове и дебати. Medterms.com обобщава дебатата: ” [Е] един въпрос, по който позициите варират в широки граници и включват ентусиазирано застъпничество, охранявано приемане, отхвърляне, и яростното осъждане, което  сравнява евтаназията с убийство”.

2. Няколко духовни концепции 

В тази статия ще разгледаме евтаназията само от духовна гледна точка. Въпреки това, преди да се опитаме да разберем акта на евтаназията от духовна гледна точка, нека да се запознаем с няколко духовни понятия.

2.1 Съдба

Съдбата е тази част от нашия живот, над които ние нямаме контрол. Всички важни събития в живота ни обикновено са предназначени събития. За повече информация за съдбата, моля обърнете се към нашия раздел за съдба.

2.2 Духовна цел на живота

От духовна гледна точка, има две общи причини, поради които се раждаме. Тези причини определят целта на живота ни на най-основно ниво. Те са:

• Да завършим нашата съдба и сметките на взимане и даване които имаме с различни хора.
• За да направим духовен напредък, с крайната цел за обединяване с Бога и следователно да се измъкнем от цикъла на раждане и смърт.

Човешкото раждане е много ценно. Това е така, защото, когато сме на Земята (Булок), ние имаме най-добрата възможност за духовен напредък. Обърнете се към статията за духовната цел на живота.

2.3 Концепция за времето на смъртта

Всеки от нас трябва да умре в някакъв момент и това е решено по нашата съдба. В нашия живот, спрямо нашата съдба, има някои предварително предопределени периоди от време, в който може да се умре. Как един човек умира, може да варира и не е задължително предварително предопределено. Например, в предварително предопределен период от време, ако на човек му е предопределено да умре, той ще умре. Въпреки това, начините, по които той умира може да бъдат чрез процеса на евтаназия, подпомогнато самоубийство или от нормални медицински причини. В случаи на Махамрутийога (определена смърт), рядко е да бъде евтаназия или подпомогнато самоубийство или самоубийство, което е причината за смъртта. Бог подрежда смъртта по някакъв естествен начин. Хората, които имат насилствена смърт, обикновено умират от съдбата.

Обърнете се към статията на “Време на смъртта“.

3. Евтаназия – духовна перспектива

В този раздел ще разгледаме няколко гледни точки, които ще ни дадат дополнителна перспектива, ако ние сме изправени пред възможността за евтаназия на себе си или на нашите близки.

Когато изследвахме за тази статия, ние се натъкнахме на етиката на уебсайта на Би Би Си, която гласи:

Редакционен коментар:

• Това е много повърхностен и опростен начин на възприемане на евтаназията. Ако се вгледаме в живота ни, спрямо пътя на Предаността (Бактийога), няма нищо, което може да ни се случи без Божията воля. Бог има пълно право върху живота ни и няма нищо, което можем да направим, за да се издигнем над това право.
• Според Пътя на Действие (Кармайога), 65% от живота ни е предопределен и 35% от живота ни се дължи на свободната воля. Решението за извършване на евтаназия не може винаги да бъде в зависимост от свободната воля и много духовни фактори могат да повлияят на резултата от нашето решение.

3.1 Способността да се извършва духовна практика

В съответствие с нашата духовна цел на живота, ако пациентът е в състояние да върши духовна практика, се препоръчва на пациентът да не му се извършва евтаназия. Това е така, защото е по-лесно да се извършва духовна практика, докато е във физическо тяло, за разлика когато човек е в неосезаемо тяло. В фините региони на Чистилището (Бувалок) и Ада (Патал), преживяването на страдание е много повече, отколко на Земята като съществуване. В тези фините региони, фините тела имат малко или никакво щастие. Този интензитет на страдание само се увеличава като се отива към по-ниските региони на Ада и способността да се извършва духовна практика намалява.

Моля, обърнете внимание:

1. За по-голяма яснота, въпреки че сме показали регионите на съществуване, един над друг в горната част на диаграмата, в действителност те са около нас във всички посоки. Само Земята тей като е физически осезаема равнина се вижда, докато другите равнини, са все по и по-фини и по този начин са невидими за голото окото. В действителност различните хора, макар живеещи на Земята изпитват мисли и емоции, съответстващи на различните региони на съществуване, спрямо тяхното духовно ниво, или мисли. Например Светци, т.е. духовно еволюирали хора отвъд 70% духовно ниво, водят съществуване, съответстващо на положителните региони на съществуване на Рая и отвъд. В контраст едно лице, което планува кражба изпитва мисли, съответстващи на първия регион на Ада, човек, който планира убийство, изпитва мисли, съответстващи на седмия регион на Ада. Въпреки това две нива на съществуване не могат да бъдат преживяни едновременно, т.е. едно лице не може да изпитва мисли, съответстващи на два различни региони, например Рая и Махарлок.

2. Региона Чистилище (Буварлок), да бъдем точни, е регион, който е подравнен далеч от Бога. Ние обаче го изобразяваме като положителен регион, тей като фините тела от този регион все още имат шанс да се родат на Земята, за да прогресират духовно. Един път като фините тела регресират към някои от областите на Ада, то тогава има дистанционна възможност те да се родят на Земята и да напредват към Бога.

Противно на общоприетото схващане на някои от основните религии в настоящата епоха на Калиюга, по-малко от един процент от хората, отиват в финия регион на Рая (Сварга). В финия регион на Рая, тъй като фините тела са напълно ангажирани в наслаждаване на плодовете от своите заслуги, фините тела забравят за духовна практика. Само във фините региони на Махарлок и по-високите, където по-малко от 0,1% от хората отиват след смъртта, се случва духовна практика. Също така, финото тяло в фините региони на региона Чистилище (Буварлок) и по-долу, е изправено пред повече атаки от духове на по-високо ниво, отколкото един човек на физическата Земя на съществуване. Обърнете се към раздела “В кои неосезам регион е вероятно да отидат фините тела след смъртта“.

Заключението е, че няма духовна полза за просечен пациент да поиска да умре чрез евтаназия. Ускоряване на смъртта не се равнява на способността да се върши духовна практика в фините региони на Универсума или поради това да се изпита по-малко болка. Въпреки това, едно лице може да получи заслуги в зависимост от причината, поради която се моли за евтаназия.

Обърнете се към раздел 4.2 Грях, направен от лицето, което иска да умре в доброволна евтаназия

3.2 Духовно ниво

За човек в кома или трайно вегетативно състояние, под-съзнанието е все още активно и също така е и центара на сметката на взимане и даване. В случай на човек, вършещ духовна практика по шестте основни принципи на духовната практика и който е достигнал 50-60% духовно ниво, духовната практика продължава в под-съзнанието. Въпреки това, ако човек не е здраво укрепнал в духовната практика, преди да попадне в кома, не е възможно да започне духовна практика, когато е в кома. За човек със средно духовно ниво, който е неизлечимо болен, но има непокътнати способности, с акцент върху духовната практика, те ще са от полза за него в отвъдното, а също така ще намали болката му, преди да умре. Макар че това е теоретично възможно, трудно е за един човек да започне духовна практика по 6-те основни принципи, когато е неизлечимо болен и страдащ. Палиативни грижи могат да помогнат в тази ситуация – Обърнете се към раздела за палиативни грижи.

Обърнете се към SSRF интерактивните лекции за Функционалната Природата на Ума и Как работи песнопеенето

3.3 Трайно вегетативно състояние

Каква перспектива е нужно да поддържаме, когато един човек е в трайно вегетативно състояние, без надежда за възстановяване?

Лице (пациент) претърпява този вид ситуация, според неговата съдба. Въздействието се усеща както от пациента, така и от членовете на семейството. Това зависи от сметката на взимане и даване между пациента и хората, които участват в полагането на грижи за пациента. Ако животът на пациента е предприет предимно за уреждане на сметката на взимане и даване, или завършване на дяловете на нещастие съгласно тяхната съдба, те ще трябва да го преминат в следващия живот. Ето защо, докато ние можем да завършим тяхната болка в този живот, пред тя ще трябва да бъдат изправени в някои друг живот. Промяната, която може да се появи в следващия живот е в дълголетието или интензивността на проблема. Например, в настоящия живот, поради акта на евтаназия, човек и неговото или нейното семейство може да са били пощадени от 10 единици на разпространение на болка в продължение на пет години. В следващ живот, то може да се промени до 25 единици на болка разпространена през две години.

Също така, членовете на семейството трябва да се замислят върху това, коя е тяхната реална причина зад искането евтаназия на пациента. Например, дали е това за тяхно собственото щастие или просто нямат време и искат да продължат с техния светски живот, или искат да отделят от времето си за разпространението на Духовността? В зависимост от това намерение, членовете на семейството също получават заслуги или грехове от техните действия или дори отвъд закона на Кармата.

Обърнете се към статията – Духовни коренни причини за трудностите в живота

3.4 Перспектива на използваните ресурси при поддържане на жив човек, когато те нямат шанс за възстановяване

Медицинските лица вземащи решения вече са изправени пред трудни морални дилеми при избора между конкуриращи се искания за ограничените им средства. Какъв е смисълът в поддържане на човек във вегетативно състояние (без надежда за възстановяване), когато тези ресурси могат да бъдат използвани за други хора в нужда?

Следните точки ще помогнат в придобиване на някои перспективи за това от духовна гледна точка:

• Основната цел на живота ни е да вършим духовна практика и да напредваме духовно. Ако човек е в състояние да върши духовна практика или приемане на духовно изцелително средство в палиативни грижи, животът трябва да бъде продължителен. Обърнете се към раздел 6 – Какво може да се направи за неизлечимо болен пациент в палиативните грижи?
• Ако по-горното не се случва, то тогава е по-добре да позволите на лицето да извърши евтаназия, така че средствата могат да се използват, за да помагат на другите, които могат да се вършат някоя духовна практика. Това е в съответствие с духовния принцип, че грижата за обществото е по-важно, отколкото грижата за само един човек в нужда.

3.5 Пречки в духовната практика:

Понякога членовете на семейството могат да смятат евтаназията на един човек в постоянно вегетативно състояние, ако се грижат за пациентът, като пречка в собствената си духовна практика. Ако намерението е чисто за използване на времето и ресурсите за подобряване на нечия духовна практика, тогава делът на направения грях е минимален.

3.6 Перспектива за страдание и загуба на достойнство

Някои пациенти могат да предпочетат смъртта защото те мразят да разчитат на други хора за всичките си телесни функции, както и тяхната последваща загуба на личен живот и достойнство. За търсачи на Бога, този период на предизвикателство може да се използва като средство за намаляване на егото и осъзнаване /привързаността към тялото и по този начин напредват духовно. Двете, егото и осъзнаване на тялото са пречки в духовния напредък.

През 2008 Нейното Светейшество Пете Аджи, Светец вършещ духовна практика под водачество на SSRF, преживяла инсулт, които парализирал половината от тялото и, и по този начин е била зависима от други търсачи за Нейните ежедневни нужди до смъртта си четири месеца по-късно. Въпреки това, през тези четири месеца, поради интензивния си фокус върху духовната практика, тя е била в състояние да увеличи нейното духовно ниво за 4%, т.е. от 74% на 78% в момента на смъртта. Освен това, търсачите, които са се грижели за Нея  са преживявали духовно изцеление само чрез Нейно обслужване. Ние цитирамe този пример като свидетелство за това как житейските изпитания може да се използват за наше духовно предимство. Същият процент на духовен растеж също така се е появил в случай на други търсачи на Бог по време на техния неизлечимо болен етап.

3.7 Перспектива на правото да се умре

Много хора си мислят, че всеки човек има правото да контролира тялото си и живота, и по този начин трябва да бъде в състояние да определи по кое време, по какъв начин и от чиято ръка, той или тя ще умре.

Човек трябва да разбере, че по духовния път на Предаността няма нищо, което може да се случи в този Универсум, ако то не е в съответствие с Божието желание. По-добре е, ако същите тези хора, упражняват правото си да се опитат и да прогресират духовно, което е причината, поради която им е бил даден този живот.

4. Евтаназия и грях

Като цяло, всички наши действия ни дават или заслуги или грехове или комбинация от двете. В зависимост от нашите заслуги и грехове и състоянието на нашето его, в момента на смъртта отиваме в различни фини региони на Универсума. Например, човек с много заслуги може да отиде във финия регион на Рая, a човек с много грехове ще отиде в един от седемте фини региони на Ада. Зад всяко действие, намерението е важен аспект при вземането на решение дали един човек ще жъне заслуги или грехове от него.

Тежестта на греха и последващо уреждане на сметка не е простo 1 + 1 = 2 вид на математическо уравнение; това води до комплексно разглеждане на много фактори, които включват следното:

• Намерение зад акта. (Намерението зад всяко действие трябва да бъде в съответствие с духовната гледна точка, а не сектантска гледна точка.)
• Ситуацията по това време
• Мъката пред която е изправено лицето и живота на хората които са повлияни
• Духовното ниво на лицето, което извършва акта
• Сметката на взимане и даване се урежда или създава
• Видът на човек/лице, което е увредено (просечно лице или търсач на Бог или Светец, духовна организация и т.н.).

4.1 Грях, направен от лицето, което съдейства в Евтаназия

В случай на евтаназия, ако един лекар с добро намерение се стреми да освободи лицето от неговото силно страдание, тогава в този акт има както заслуги, така и грехове за лекаря. В зависимост от намерението зад извършването на евтаназията или подпомогнато самоубийство, делът на заслугите или греховете за лекаря се променят. Следните примери хвърлят светлина върху интензивността на заслугите и греховете, за извършени различни актове по десетобалната система от -100 до 100.

• Максимална заслуга човек може да получи е, когато спасява живота на Светец (100%)
• Максимален грях, които човек може да получи е, когато човек отнема живота на един Светец. Това е най-вече в случай на Светец, който участва активно в разпространението на Дарма (Праведността) (-100%)
• В случай на лекар участващ в евтаназия или подпомогнато самоубийство с единственото намерение за облекчаване на болката на просечен човек, делът на заслугите и греховете е 1% заслуги и -1% грях

Причината, поради която има грях е поради акта на отнемане на живот. Човешкото раждане е ценно, тъй като ни дава възможност да вършим духовна практика, така че да реализираме нашата духовна цел в живота. Обърнете се към раздела – Колко често се прераждаме?

Както беше обсъдено по-рано, това е единствената плоскост на съществуване във Универсума (Рая и долу), където хората могат практически да извършват духовна практика. Когато е убито едно лице, което не върши никаква духовна практика, то го лишава от способността да извършва духовна практика и оттам се акумулират много грехове.

От перспектива на търсач на Бог е важно ние да бъдем в състояние да се издигнем над заслугите и греховете, тей като те ни държат в цикъла на раждане и смърт. Това може да стане само чрез духовна практика. Обърнете се към концепцията за акарма-карма.

4.2 Грях, направен от лицето, което иска да умре в доброволна евтаназия

Ако човек е в съзнание и иска да умре, тук също възниква грях, ако се осъществи акт на евтаназия. От духовна гледна точка, дори ако човек, който е в болка (без надежда за възстановяване) отнема живота си с помощта на някой друг, то се счита за самоубийство. Величината на греха обаче, зависи от намерението зад молбата за евтаназия. В някои случаи човек може дори да получи заслуги в зависимост от намерението си да търси евтаназия.

Отношението на неизлечимо болното лице варира в зависимост от духовното ниво на човек.

• Ако едно лице е над 50% духовно ниво, неговото  отношение ще бъде “нека всичко се случва спрямо Божието желание.” Тук, те заемат повече от наблюдателната позиция към тяхната болка и нежелана ситуация.
• На по-ниско духовно ниво тяхното отношението е най-вече по това, което те искат.

По-долу са няколко примера за съотношението на заслугите спрямо греховете, направени от лице, което извършва евтаназия в зависимост от намерението на лицето:

Намерение зад евтаназията и пропорцията на заслугите спрямо греховете

5. Евтаназия и времето на смъртта

В по-ранна cекция, ние обсъдихме идеята за времето на смъртта. Ако времето на човек да умре, е дошло по “Определена Смърт” (Махамрутийога), тогава  никакво количество на правни пречки могат да заобиколят смъртта. Начинът на смъртта може да бъде всякъкъв, като евтаназия или да умре от болест.

Това ще бъде по-ясно от новинарската статия за евтаназия февруари 2009:

Неосезаем анализ на историята по-горе:

• Всички важни събития в живота ни са предопределени. Срещането с автомобилната катастрофа, която поставя този човек във вегетативно състояние е било спрямо нейната съдба.
• Когато тя се е срещнала с инцидента през 1992 г., това е било период на “възможна смърт” (Апамрутийога)
• В продължение на много години баща и се е борил  да я остават да умре, но не се е ползволявало. Причината е, че според нейната съдба, не е било време за умиране.
• Сега, когато тя се е приближавала към времето за “определена смърт” (Mахамрутийога) решението на съда се е променило в полза на искането на баща и за евтаназия.
• За хората, на които им е предназначено да умрат в определено време според “определена смърт” периода от време в живота им, те ще умрат по това време с или без евтаназия. Въпреки това, в повечето случаи, причината за смъртта определено не е заради евтаназията, но други естествени причини.

6. Какво може да се направи за неизлечимо болен пациент в палиативните грижи?

Палиативна грижа е физическа, емоционална и духовна грижа за един умиращ човек, когато излекуването не е възможно. То включва състрадание и подкрепа за семейството и приятелите. Въпреки това, не винаги е случаи, че холистичените палиативни грижи са на разположение.

Според проучване, проведено през 2001 г. в Съединените щати, неизлечимо болни пациенти действително прекарват по-голямата част от времето сами с няколко посещения на медицински персонал и членове на семейството. Вижте: BBC за евтаназия

Едно проучване е показало, че 45% от пациентите, които са имали добри палиативни грижи са променили мнението си за евтаназията. Вижте: BBC за евтаназия

По-долу са някои точки, които могат да бъдат взети предвид при предоставянето на палиативни грижи за човек, който е неизлечимо болен:

• Неспособност за вършене духовна практика: Повечето хора не вършат духовна практика, която е в съответствие с шестте основни принципи на духовната практика. Ако човек не е вършил духовна практика по 6-те основни принципи, преди да стане неизлечимо болен, то е много трудно да започне духовна практика на този късен етап и при неблагоприятни условия.
• Увеличение на Раджа-Taмa: Заради увеличението на Раджа-Taмaта с началото на болестта и изгледите за смъртта, голям процент от неизлечимо болните пациенти са засегнати от духове (демони, дяволи, отрицателни енергии, и т.н.). Тези негативни енергии тогава се опитват да поемат контрола над финото тяло на човека след смъртта си.
• Значение на духовната защита: Най-важната част на палиативните грижи е духовният аспект. За пациента, духовната защита от духове (демони, дяволи, отрицателни енергии, и т.н.) е най-важна, въпреки че е малко вероятно да се случи духовен растеж.
• Какво духовно лекарство: Наемането на духовно изцелителни средства извървява дълъг път в предоставянето на пациента на неосезаема защитна обвивка около него. Много е важно да се предвиди точното духовно изцелително средство, за да бъде от полза за пациента. В почти всички случаи, тъй като хората нямат достъп до фините знания, те не могат да бъдат сигурни за това, кое духовно изцеленително средство да наемат. Пускане на песнопение в стаята на неизлечимо болния пациент или пациент във вегетативно състояние ще помогне за осигуряване на защитно покритие върху него. Следните песнопения се препоръчват за неизлечимо болни пациенти и за пациенти във вегетативно състояние:
  • До 2018 година: Препоръчително е да се пуска песнопението Шри Гурудев Дата за проблеми с предците и песенопението Ом Намо Багавате Васудевая през целия ден в продължение на 6 часа и 18 часа съответно
• Лицето, което предприема палиативни грижи за пациента, трябва да се отнася към работата като сатсева, където човек му служи на Бог (Душата) в това лице.

7. Заключение 

Докато евтаназията е предмет на разгорещени спорове, трудно е да се реши коя страна да се вземе, освен ако човек има разбиране за духовното измерение и законите, които управляват нашия живот и смърт. Като правило на палеца, ако решенията са приведени в съответствие с духовната цел на живота, то е повече от вероятно да бъде духовно правилно. Юридическите лица и лицата, вземащи решения за съжаление не разбират духовното измерение и следователно има конфликтни гледни точки.

Също така, ние трябва да разберем, че нищо във Универсума не може да стане без Божието желание. Би било недалновидно от нас да мислим, че ако можем да отрежем живота ни кратко чрез евтаназия, че това ще се случи против волята Му. Да се опитваме да разберем и да спорим за Божиите пътища с нашия ограничен ум и интелект е като да се опитваме да проучим океана чрез една капка морска вода. Съдбата и сметката на взимане и даване влияят на всички наши основни решения. Обърнете към SSRF интерактивната лекция – Защо правим нещата, които правим.

Накрая, докато правим духовно изследване и се опитваме да разберем този Универсум, ние само можем да надраскаме повърхността на разбиране на безкрайния принцип на Бога. Въпреки че духовното изследване е начин отвъд съвременната наука, научните изследвания в своя обхват само задоволяват началните етапи на духовното пътуване на търсачите. Именно поради тази причина, Светците на Земята ни карат да извършваме духовна практика за да направим духовен напредък, така че да можем да отидем отвъд нашите малки умове и интелекти и да се слеем с Бога. Когато извършваме духовна практика и постигнем ниво на Светостта, целият въпрос за евтаназия се превръща в не-въпрос, тъй като се разбира и изпитва, че всичко се случва по Божията воля и че духовната практика е единственото място, където фокусът трябва да бъде.