Съдържание
- 1. Песнопеенето като терапия при психиатрични заболявания
- 2. Подсъзнанието се пречиства чрез песнопеене
- 3. Песнопеенето увеличава интровертноста и самоанализа
- 4. Песнопеенето увеличава концентрацията
- 5. Песнопеенето пречиства речта
- 6. Предимства на песнопеенето, подобни на тези, получени от мълчание
- 7. Обобщение – предимствата на песнопеенето
1. Песнопеенето като терапия при психиатрични заболявания
Песнопеенето е полезно при повечето психични заболявания. Песнопеене на Божието Име е може би една от най-ефективните терапии за лечение на обсесивно-компулсивно разстройство.
2. Подсъзнанието се пречиства чрез песнопеене
Сияйните лъчи от енергията на Името унищожават впечатленията в подсъзнанието.
Подсъзнанието се пречиства чрез песнопенето както следва:
2.1 Развиване на склоност към песнопеенето и пречистване на подсъзнанието
Според психологията, песнопеенето на Божието Име и на светски обект са доста сходни. Когато една майка изрече или чуе името на детето си, няколко емоции възникват в нейното подсъзнание. Те могат да бъдат майчинска обич, щастие, тревога, стремежи и т.н. Това е така, защото всички емоции, свързани с името на обекта, който в случая е детето, съществуват едновременно. Споменът или звукът от името постоянно активира емоции. Това е спонтанна и мощна движеща сила в живота на майката. Понякога, поради тази мощна сила, една майка е готова да пожертва всичко за детето си.
Психологическата реакция при песнопеенето на Божието Име е същата. Когато повтаряме Името Му, имаме дадена емоция или си представяме даден образ на Бога, съзнателно или несъзнателно. Ние също имаме някаква представа за качествата на Бога. Ние знаем от дискусиите, че се възползваме от Божията благодат и че песнопеене на Името му е инструмента, чрез който да я придобием. Следователно, чрез духовната емоция (бхав), емоции като уважение, любов и преданост към Бог, страх от погрешни действия и т.н. нарастват прогресивно, докато от друга страна, нежеланите емоции намаляват. По този начин постепенно подсъзнанието се пречиства.
2.2 Намаляване на впечатленията
Когато песнопеем, съзнателният ум не приема импулсите, идващи от центровете на подсъзнанието, като центровете за желание и инстинкт, центровете за харесване и не харесване, центровете за темпераментни характеристики и интелект. Когато това продължава за дълъг период от време, постепенно впечатленията в тези центрове започват да намаляват и човек достига спокойно състояние на ума.
2.3 Нови впечатления не се развиват повече
Докато се случва песнопеенето, в съзнанието не се развиват нови впечатления за други неща. Песнопеенето на Божието Име е може би най-добрият начин в съзнателно състояние да предотвратим развиването на нови впечатления в подсъзнанието. [В състояние на концентрация, медитация и самади (свръхсъзнателно състояние на единение с Абсолютния Божествен Принцип) също не се създават впечатления за други неща в подсъзнанието.]
2.4 Премахване на желанията чрез песнопеене
Чрез песнопеене умът се разсейва по-малко от външни фактори. Когато разсейването на ума намалява, желанията и осъзнаването на тялото, които ни привличат към Великата илюзия (Мая) автоматично губят силата си и ние сме в състояние да се съсредоточим в песнопеенето. Вместо да удовлетворява желанията си, умът се потапя в песнопеене. По този начин, желанията намаляват и евентуално не остават повече. Тъй като желанията са с неосезаем характер, те изискват неосезаеми средства (Името на Бога), за да бъдат намалени. Когато желанията се намалени или вече не са там, ние може да останем в Блаженство (Ананд), което дава вътрешно задоволство далеч по-голямо отколкото задоволяване на желанията, които произтичат от ума.
3. Песнопеенето увеличава интровертноста и самоанализа
Както интровертността, така и самоанализата са едновременно необходими, за да попием положителните качества в себе си. И двете качества започват да се развиват по време на процеса на песнопеене.
Песнопеенето в истинския смисъл на думата започва едва когато се опитаме да се фокусираме върху превръщането ни в интровертни личности. Ако искаме да наблюдаваме дали песнопеенето се случва в ума ни, ние трябва да се съсредоточим навътре, т.е. да бъдем духовно интровертни.
Умът се рее и се фокусира върху външни дразнители поради присъщата си природа и по този начин не е насочен към песнопеенето за дълго. След като осъзнаем това, ние трябва да се опитаме да върнем ума обратно към песнопеенето. В този процес, ние ставаме наясно с мислите си или личностните ни дефекти, които са довели до приемането на ума да скита. Това е самоанализ.
4. Песнопеенето увеличава концентрацията
Тъй като вследствие на песнопеенето подсъзнанието се пречиства, импулсите, изплуващи в съзнанието също така намаляват и концентрацията се повишава. По този начин извършваме всички дейности по-спокойно, концентрирано и по най-добрия начин, което води до по-успешен живот и духовен прогрес.
5. Песнопеенето пречиства речта
Когато сме ангажирани в светски разговори през деня, ние засиливаме впечатленията за Голямата Илюзия в своето подсъзнание и правим ума нечист. Тъй като песнопеенето пречиства подсъзнанието ни с Божествената си енергия, това води до пречистване и на нашата реч.
6. Предимства на песнопеенето, подобни на тези, получени от мълчание
Песнопеенето на Божието Име е вид (мълчание). Следователно, следните психологически ползи от тишината се наблюдават и при песнопеенето:
A. Намаляване на светските проблеми: Най-много светски проблеми възникват от нашата реч. С практиката на мълчание те биват предотвратени естествено.
Б. Можем да избегнем лъжливото говорене.
В. Контрол над шестте вътрешни врагове: Шестте вътрешни врагове са основните дефекти, които ни свързват с материалния свят и са отговорни за нашето нещастие. Те са страст, гняв, гордост, завист, алчност и привързаност. Когато емоции като гняв и т.н. не са изразени, ние постепенно получаваме контрол над тях в следствие от песнопеенето.
7. Обобщение – предимствата на песнопеенето
В днешната среда, изпълнена със стрес, песнопеенето води до живот без стрес, което от своя страна води до по-висока производителност, възможност за спокойно помагане на останалите, увeличaване на обичта към природата, намаляване на егоизма и духовно израстване.