В тази статия ще разгледаме духовното определение за егото.

1. Духовнo определение за его

От духовна гледна точка, да имаш его означава да смяташ себе си различен от другите и Бог, дължащо се на идентифициране с физическото тяло и впечатленията в различните центрове на неосезаемото тяло. Накратко, егото води нашия живот чрез мисленето, че съществуването ни е ограничено до петте ни сетива, ума и интелекта и идентифицирането с тях в различна степен.

Според Духовната наука, нашето истинско състояние на съществуване е идентификация с Душата или Божествения принцип в нас и живеенето на живота си всеки ден с това съзнание. Тъй като един и същи Божествен принцип съществува във всичко, от духовна гледна точка има единство в цялото творение.

Въпреки това, в зависимост от нивото на егото ни, ние се идентифицираме с Божествения принцип в нас, т.е. Душата си, в различна степен . Ако егото ни е голямо, се идентифицираме по-малко с Душата си или Божествения принцип в себе си.

2 . Егото от психологическа гледна точка

Един лаик би определил егото като гордост в себе си. Мисли като тялото и ума ми, интелекта ми, живота ми, богатството ми, жена ми и децата ми, трябва да придобия щастие и т.н. възникват единствено от егото.

Егото, осъзнаването на себе си, гордостта, самонадеяността и други подобни думи са свързани с думата “его или ахам“, но на психологическо ниво.

3 . Рисунка на човек, който има его, изготвена чрез неосезаемо знание

Рисунката по-долу, изготвена чрез неосезаемо знание, е на човек с его. Тя е изготвена от търсач на SSRF с много напреднало шесто чувство, екстрасензорно възприятие или ЕСВ. Тъмното покритие, намиращо се около Душата на този човек, е неговото его. Тъй като то е голямо, той не се идентифицира с Душата си. Благодарение на егото, около човека се е образувало покритие от черна енергия. Също така, когато нечие его е голямо, пoтокът на благодат от Бога е спрян.

В резултат на черното енергийно покритие, заедно със спряния достъп до Божествената благодат, животът на лицето е повлиян негативно.