Във всекидневния ни живот, при извършване на всяко действие, ние винаги сме наясно с нашeто собствено съществуване, тъй като то е дълбоко вкоренено в нас. Това осъзнаване става чрез нашите пет сетива, ум и интелект. Съответно, всички събития се случват или се преживяват във връзка със самата осъзнатост. В духовно отношение ние наричаме това съществуване малкия „аз“. От друга страна, ние наричаме Душата (атма) или Бог в нас големия „Аз“.

Като започнем да извършваме духовна практика, ние започваме да осъзнаваме съществуването на по-голяма сила, т.е. Бог работи в живота ни. С напредването на духовното ни развитие ,това осъзнаване на Бог в нашия живот и във всичко останало около нас се увеличава. Също така, обръщаме по-малко внимание на собственото ни съществуване или малкия „аз”.

Духовната емоция (Бхав) е замяна на „аз”-а в живота на човек със знанието за съществуването на Бог или на Гуруто (Обучителният принцип на Бог) с еднаква интензивност. Интензивното осъзнаване за съществуването на Бог или на Гуруто във всякаква форма при извършване на всекидневните ни дейности въз основа на това чувство и преживяването на живота на тази основа се нарича духовна емоция към Бога или към Гуруто.

Когато човек е в състояние на духовна емоция, неговото подсъзнание се слива с Бог за този интервал от време. Умът и интелектът заемат задната седалка и човек е в състояние да изпита по-голямо общение с Бога. Следователно, в това състояние човек не изпитва никакви мисли или съмнения за Духовността или Бог.

Духовната емоция е състояние, което бива изпитвано чрез Пътя на Посвещението (Бактийога) и Пътя на Благодатта на Гуруто (Гурукрупайoгa).

Чертежа по-долу е направена чрез неoсезаемо знание на човек с духовна емоция – търсач от SSRF със силно развито шесто чувство за визия.