Събиране на данни за себе си – как да пишем грешки

1. Въведение в събирането на данни за себе си

В предишната глава обсъдихме някои примери за грешки и как те могат да бъдат категоризирани. В тази глава ще разгледаме събирането на данни (т.е. грешки) за себе си и как да ги записваме/ документираме.

За да започнете процеса на отстраняване на дефекти на личността, опитайте се да записвате грешки, за които сте наясно, или грешки, които някой друг ви е посочил за около 7 до 10 дни. Това може да включва и ваши собствени грешки, за които ставате наясно, когато грешките на някой друг се обсъждат и смятате, че и вие сте допуснали подобна грешка. Записвайки грешките си, ние всъщност събираме данни за себе си, за да можем да анализираме допълнително своята личност. Първоначално осъзнаването къде се обървкаме е много по-малко или изобщо не осъзнаваме, така че можем да се възползваме от помощта на другите. След около 10 дни човек ще добие представа какви грешки се повтарят и това помага на човек да разбере на какво да работи.

2. Бъдете конкретни, когато пишете грешки

Когато пише грешки, човек трябва да се научи как да пише грешки по специфичен, но прост начин, за да е ясно на ума къде човек се е объркал.

Умът има склонността да се защитава. Поради тази причина умът ни се стреми да скрие грешките или да ни държи в объркано състояние, за да не получи помощ там, където трябва да се подобри. В резултат на това умът обърква и заблуждава и се опитва да подсили усещането, че „аз съм прав“. Така, колкото по-ясно и по-ясно е когато пишете грешки, толкова е по-добре.

Нека разгледаме пример за неправилен начин за писане на грешка.

„Днес имаше няколко случая, в които трябваше да крещя на децата си. Те не поддържат нищо чисто. Колкото и да им казвам, те не учат. Днес трябваше да съм малко по-строга. Поведението на Ана става все по-тревожно. Винаги иска нещо ново. Като родител се опитвам да балансирам нещата, но исканията й не намаляват. Дилемата ми е, че ако се поддам на нейните искания, тя няма да разбере ценността на това, което получава. От друга страна, ако не се поддавам на нейните искания, децата могат да почувстват, че родителите им не ги подкрепят. Знам, че това е минаваща фаза, но в този момент трябваше да извикам. “

Може да забележите, че в тази грешка има твърде много споменати аспекти, така че е твърде много за ума. По-добре е да напишем един аспект наведнъж, който ни притеснява или дразни. В този случай има 2 грешки.

Така че във връзка с горния пример, следното би било по-ефективен начин да напишете същата грешка.

1. Когато Ана (дъщеря ми) не я почисти шкаф въпреки напомняйки й, аз се ядосах на нея.
2. Когато Ана (дъщеря ми) ме помоли да й купя скъп чифт сандали, аз имах реакция, че ако всеки път испълнявам нейните желания, тя ще го приеме за даденост и ще мисли, че всичко идва лесно.

В по-ранния случай ще бъде трудно да се определи точния проблем. Ако човек не може да определи точния проблем с интелекта си, има малка вероятност човек да анализира грешката или да получи някаква помощ за нея. За да се обвърже ума с причината за определен проблем/реакция, е важно да бъдем конкретни. Разбивайки целия инцидент на малки грешки и записването му така, че умът и интелектът да станат наясно къде точно се е объркал човек, това помага да се идентифицира по-добре дефекта, отговорен за грешката.

3. Нека фокусът да бъде върху себе си

Понякога някой разпознава, че е направил грешка, като е имал реакция към някой друг. Обаче някъде умовете им ги подтикват да повярват, че са оправдани да имат реакцията. Съответно, когато лицето пише грешката, то я пише по такъв начин, че пълната грешка на другото лице се извежда. Това прави човек фокусиран върху грешката на другия, а не да бъде интроспективен за собствената си роля в инцидента.

Пример – грешка, написана по екстровертиран начин, която се фокусира повече върху грешката на другия

Съпругът ми Джими винаги е на мобилния си телефон и той никога не ми се посвещава. Днес това се случи отново. Исках да обсъдя няколко въпроса с него и той каза, че ще отнеме известно време, а след това продължава да бъде погълнат от телефона си и просто ме остави да чакам. Реших, че е грубо и откровено лошо отношение от негова страна, затова се ядосах.

Пример – грешка, написана по начин, който е по-интроспективен

Ядосах се на съпруга ми Джими, когато очаквах той да ми отдели време, докато той беше ангажиран с телефона си.

Както можете да видите, преписаната грешка би насочила човек към по-интроспективност. Тя се превръща в катализатор, за да се постави под въпрос себе си. Тогава човек е по-склонен да разсъждава по следния начин,

– Добре, Джими беше зает с телефона си, но защо ми се отрази толкова силно? В крайна сметка не съм му дал предварително известие. Липсата на комуникация може да е негов проблем, но гневът, който ме поглъща, ми доставя само мъка. Също така предположих, че това, което трябва да говоря, беше по-важно от това, което прави. Как мога да продължа да намаля гнева си? “

4. Честно писане на грешки

Използване на неправилни думи

Понякога наблюдаваме, че когато търсачите пишат грешките си, те добавят някои думи, които намаляват тежестта на грешката. Например един човек написа грешката си по следния начин.

“Когато Джоана ме обиди пред колегите си, аз бях малко разстроен и имах чувството, че искам да й кажа нещо.”

Всъщност той беше много разстроен, но не искаше да признае, че го засегна толкова много. Също така той наистина искаше да я обиди обратно пред приятелите си, за да я научи на урок. Така че би било по-добре, ако беше написал грешката по следния начин.

“Когато Джоана ме обиди пред колегите си, аз бях много разстроен и имах силно желание да я обидя пред приятелите си.”

По-добре е да се въздържаме от използване на думи като „малко“ или „малко по“ във връзка с дефект на личността. Това е така, защото тя изпраща грешно съобщение на ума и интелекта, че в крайна сметка не беше толкова лошо.

Признаване на дефектите си

Много пъти дори на търсачите им е трудно да признаят на себе си, че имат определени дефекти на личността. Например нормално е да признаем, че имаме гняв към съпруга си, тъй като това е съвсем нормално. Обаче става по-трудно да се признае, че човек изпитва завист или ревност към друг търсач, който е бил похвален в сатсанг за усилията му. ЛД като завист, ревност, алчност и похот е по-трудно да се признаят, че се имат за разлика от мързела, липсата на планиране, безотговорността и т.н.

Понякога необходимостта от защита на собствения образ е толкова голяма, че човек може да не отбележи такава грешка, въпреки че е наясно с нея.

5. Други съвети за улесняване на писането на грешки

• Краткостта, яснотата, простотата и честността са ключови качества, които трябва да имате предвид, докато пишете грешки.
• Ако една и съща грешка се случва няколко пъти на ден – човек може да отбележи грешката веднъж, но също така да преброи всяко събитие, за да разбере сериозността му.
• Опитайте се да сте редовни в писането на грешки. Можете да използвате шаблона на електронната таблица, за да пишете грешките си. Колона Б в работния лист „Моите грешки“ е мястото, където трябва да запишете грешките, наблюдавани заедно с датата в колона А. Цялата тази глава е за това как да попълните колона Б на ПДР електронната таблица.
• Понякога човек може да получи мимолетна мисъл за ревност или гордост. Човек трябва да го отбележи тогава, защото е вероятно човек да забрави за това в края на деня, когато седне да пише грешки.
• Винаги дръжте нещо удобно, за да пишете грешките си, независимо дали става въпрос за писалка и хартия или приложение за бележки на смартфон.
• Посещавайте SSRF сатсанг, тъй като това ще ви помогне да станете по-наясно с това, което се счита за грешка, как да бъдете по-наясно как се идентифицират грешки и как да ги записвате.