Фондацията за изследване на духовната наука (SSRF) определя духовната практика като честни и искрени ежедневни усилия за изграждане и развиване на божествени качества и постигане на трайно щастие или Блаженство (Ананд).
Друг начин за определяне на духовната практика е като наше лично пътуване навътре, отвьд нашите пет сетива, ума и интелекта, да изпитаме Душата (Бога) във всеки от нас. Едно от качествата на Бога е постоянно Блаженство, и така чрез насочване на вниманието на Душата ние също изпитваме Блаженство.
За да постигнем бърз духовен растеж, духовната практика трябва да е:
- В съответствие с шестте основни принципи на духовната практика
- Да се извършва непрекъснато, с постепенно повишаване на качеството и количеството