Абстракт: Г-н Гурупрасад Бапат не e могъл да намери никакви медицински решения за преодоляване на състоянието му обсесивно-компулсивно разстройство (OCD). След като започнал да допълнява лечението му с духовни решения, той забелязал значителни подобрения, и в момента е в състояние да прекарва ежедневието си с положителна нагласа. Това е неговият казус със собствените му думи.
1. Въведение
Моето име е Гурупрасад Бапат и аз съм от Белгаум, град в Карнатака, в Южна Индия. Бях компютър инструктор в NIIT институт, който изучава компютърните науки. Сега съм на 31 година и сам извършвал духовна практика под водачество на SSRF от 2006 година. В момента върша духовна практика в пълно работно време в Изследователския център на SSRF. Преди започване на духовна практика, аз съм се сблъсквал с много проблеми, които бяха психологически и физически в природата. Едва след като започнах духовна практика, проблемите ми започнаха да се подобряват. Един от проблемите, с които съм се сблъсквал беше обсесивно-компулсивно разстройство (OCD).
2. Как обсесивното-компулсивно разстройство влияеше на моето ежедневие
След предприемане на някакво действие, аз имах съмнение за това дали актът е бил извършен добре или не. Умът ми нямаше да бъде доволен, така че аз трябваше да направя едно и също действие отново и отново. Например, аз многократно би затворял кранчето за да се осигуря, че няма да протече.
Това също се случваше и за други действия. Например, като заминавах на определено място, щях да имам съмнения относно това дали бях взел всичките си лични вещи с мен. Въпреки че нищо не бях забравил, върщах се за проверка на същото място много пъти. Или, след сгъване на чаршаф, щях да се чувствам така, сякаш не го бях сгънал правилно, така че отварях и сгъвах го отново няколко пъти.
В резултат на тези действия, моето самочувствие се намали, защото знаех, че други хора не правят това. Никое медицинско лечение, което бях претприел през годините не ми помогна и когато това започна да се случва след всяко действие, което аз правех, състоянието ми се влоши допълнително.
3. Преломният момент, когато духовните средства обезбедиха решениe за обсесивното-компулсивно разстройство
Точно, когато имах чувството, че няма къде другаде да се обърна, аз се свързах с Д-р Г-жа Акша Такар, търсач на SSRF, която е психиатър по професия. Тя ме посъветва да започна духовна практика и да върша всяко действие с усилия за увеличаване на моята духовна емоция (бав). Аз се опитвах да имам перспектива, че когато се моля, позовавам Бога за помощ и поддържам духовната емоция, че Самият Бог прави всяко действие чрез мен. С тази перспектива, аз вече не се съмнявах, дали действието е било направено правилно или не, защото Бог никога не прави никакви грешки. Повтарянето на действия не беше необходимо повече.
Друга полза, която забелязах е количеството на спестено време, поради не повтарянето на едно и също действие отново и отново. Това, което не бях в състояние да го постигна за 20 години, бях в състояние да го направя само за няколко дни. От този ден нататък, аз вътрешно се позовавах на Бог да направи действията чрез мен, и чувствах щастие от вътре.
4. Духовна перспектива на обсесивно-компулсивно разстройство
Спомням си, че през 2006 г., Неговото Светейшество Др. Aтавле се срещна с няколко търсачи относно тяхната духовна практика. Един търсач разказваше как поради обсесивно-компулсивното разстройство, тя преживявала много дистрес на психическо ниво. Търсача усетил, че тей като други търсачи не се сблъсквали с тази пречка, нейният духовен напредък няма да се случи като техните. Поради това, тя е била в депресивно състояние.
H.С. Д-р Атавле и каза, “Можете да използвате това психологическо разстройство, за да се възползвате в духовната практика. От това състояние получавате повтарящи се мисли, така че, ако си спомняте Бог когато мислите идват, тогава можете да се възползвате много от това. По този начин, условието ще бъде положителен аспект във вашата духовна практика.”
Тези думи, които Той сподели с нея останаха с мен през тези години и ми помогнаха много. Само поради започване на духовна практика и полагане на усилия за повишаване на духовната ми емоция беше възможно за мен да контролирам това нелечимо състояние в такъв кратък период от време. Надявам се, че и другите, които са в подобни ситуации, ще се чувстват вдъхновени да започнaт своята духовна практика и да намерят духовни решения на техните проблеми. Изказвам огромната си благодарност към Бога и Н.С. Д-р Атавле.